Datura stramonium L.
Datura stramonium L., Sp. PL, ed. 1 (1753) 179; Hayek, Prodr. Fl. Penins. Balc., II (1929) 103; Moore, Fl. Eur., Ill (1972) 200; D. tatula L., Sp. PI., ed. 2 (1762) 256 — Татул
Семейство: Solanaceae Juss.
Род: Datura L.
Вид: Datura stramonium L.
Българско име: Татул
Описание:
Едногодишни растения. Коренът вретеновиден c многобройна тънки разклонения, бял. Стъблата прави, 30 - 125 ( - 200) см високи, прости или в горната част вилужно разклонени, голи, с единични власинки или до повече или по-малко гъсто късо влакнести, зелени, по-рядко, бледо пурпурни. Листата в долната част на стъблото, 5,5 - 16,5 (-21) см дълги, 3,5 - 12,5 (-15) см широки, яйцевидни до широко елиптични, повече или по-малко заострени на върха, в основата клиновидни, по-рядко сърцевидни, по ръба с едри неправилни, заострени зъбци или сравнително дълбоко нарязани на неправилни дялове, тъмнозелени, светлозелени отдолу, голи или от двете страни с единични власинки до разсеяно късо влакнести, по-рядко гъсто влакнести само по жилките; листните дръжки равни или до 2 пъти по-къси от петурата, голи или повече или по-малко късо влакнести, връхните листа 1,5 - 5,4 см дълги, 0,7 - 3,5 см широки, с по-къси дръжки, тясно яйцевидни до елиптични, целокрайни или плитко неправилно назъбени, по-рядко нарязани на неправилни, заострени дялове, голи или разсеяно късо влак- нести. Цветовете на 5,0 - 12,5 см дълги, голи или с единични власинки до гъсто късо влакнести дръжки с неприятна миризма. Чашката 2,3 - 4,5 (5,0) см дълга, 5,0 - 16 мм широка, тръбеста, в основата слабо подута, с повече или по-малко изпъкнали ребра, светлозелена, гола или разсеяно късо влакнеста; зъбците 3,0 - 10 мм дълги, нееднакво дълги, заострени, от вътрешната страна гъсто влакнести. Венчето 4,7 - 8,5 (-10,0) см дълго, 1,8 - 3,3 см широко, фуниевидно, бяло или пурпурно, голо; венечните зъбци 5, 4,0 - 9,0 мм дълги, широко триъгълни. Тичинките по-къси от венечната тръбица. Плодът (2,5-) 3,0 - 6,5 (-7,) см дълъг и (-2) 2,5 - 5,0 см широк, кутийка яйцевидна, по-рядко почти кръгла с повече или по-малко гъсти, гладки, почти еднакви, до 15 мм дълги шипове, като в долната част по-редки към върха, сгъстяващи се понякога в основата с жлезисти власинки, по-рядко кутийката почти гладка, разпукваща се до основата на 4 еднакви дяла. Семената 3,0 - 3,5 мм дълги, черни, мрежовидно набръчкани с повече или по-малко дълбоки ямички.
Стопанско значение. Силно отровно и лечебно растение. Всичките му части съдържат в най-голямо количество алкалоида хиосциамин и в по-малко атропин и скополамин. Имат широко приложение в официалната медицина — листата и отчасти семената се използват против бронхиална астма, неврастения, ревматизъм, както и като антиспазматично и успокоително средство. Приготвят се и специални цигари за астматици и против пушене.
Забележка. Относно произхода на D. stramonium L. съществуват противоречиви мнения, но преобладава свързаното със Средна или Южна Америка. В България се правят опити за селекционна работа с D. metei и D. irmoxia Mill, с оглед получаване на сортове, богати на скопопамин за фармацевтичните нужди.
Период на цъфтеж: Цъфти. IV—VIII, плодоноси VI—X.
Разпространение в България:
По тревисти места и като рудерално. Разпространен, от морското равнище докъм 1650 м надморска височина. (Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.
Общо разпространение: Диворастящ в Америка. Пренесен и натурализиран в Европа, Кавказ, Югозападна и Средна Азия, Сибир, Индо- хималайската област
Защитен статус:
Видът не е защитен от Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие
Лекарствено растение: лекарствено растение. http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096
Източник: „Флора на НР България”, том IX, БАН, София, (1989)
1. 
2. 
3. 
4. 
5.
E-mail: krnanev@gmail.com © K.Nanev